Глоджево

От Лоджва до Глоджево: История на едно селище в западното Лудогорие

Град Глоджево се намира в община Ветово, област Русе, в западната периферия на историко-географската област Лудогорие, известна през османско време като Делиорман – „Луда гора“. През османския период селището е носело името Лоджва (или Лоджа), а в някои контексти се свързва със село Сърталан.

Според широко разпространеното схващане, жителите на Лоджва са били предимно от сърталански произход. Глоджево е типичен пример за сложните демографски и етнически процеси, които са протичали в западното Лудогорие през XV–XIX век.

1. Праистория и античност

Районът около Глоджево е обитаван от хилядолетия. Археологическите находки в западното Лудогорие свидетелстват за неолитни и халколитни поселения, тракийски селища и римски комуникационни пътища, свързващи Дунав с вътрешността на провинция Долна Мизия.

2. Възникване на селището през османския период

Смята се, че съвременното селище възниква около 1674 г. след тежка чумна епидемия. Жители от заличените впоследствие съседни села Коджаман и Хошконду се преселват в мочурливата местност Лоджва – обширна падина, обрасла с глог, с голям водоем в средата (Коджа гьолджюк). Първоначалното име на селището е Лоджва (или Лоджа), с което е регистрирано и в османските документи. За кратко време то е наричано и Глогово заради богатата глогова растителност.

Поради липсата на изворна вода в землището, жителите построяват три големи водоема (язовира), които поддържат колективно. На всеки няколко години, когато язовирите пресъхват през лятото, се организира почистване на тинята и се прави курбан.

Значителна роля в развитието на селището играе родът Небиоглу („синовете на Неби“). Родоначалникът Хаджи Неби се преселва в Лоджва вероятно в края на XVII или началото на XVIII век. Един от най-видните му потомци е Хаджи Фейзуллах Небизаде, който през 1845 г. построява Малката джамия, известна като джамията „Неби“. По-късно, през 1926 г., Фейзуллах Небиоглу става кмет на Глоджево и е запомнен като строг, но справедлив управител.

3. Османският период (XV–XIX век): Демографски промени и тапу тахрир дефтерите

След османското завоевание Лудогорието претърпява значителни демографски и етнически промени. Много български села в региона са обезлюдени и регистрирани като мезра (обработваеми, но ненаселени земи) или махри (временно обработвани ниви без постоянно население).

Проф. Христо Гандев в своя фундаментален труд „Българската народност през XV век“ (1972, второ издание 1989) анализира тапу тахрир дефтерите и показва рязкото спадане на българските християнски домакинства (ханета) в Североизточна България, включително в западното Лудогорие. Села с десетки ханета често са записвани с нула или минимален брой жители. Това обезлюдяване е резултат както от военни действия и миграции, така и от османската колонизационна политика – заселване на туркменски, юрушки и други номадски групи от Анатолия.

В района на Лоджва/Глоджево процесът е типичен. Старото селище е било силно засегнато, а постепенно се появяват нови мюсюлмански заселници. През XVII–XIX век Делиорман се превръща в район с компактно турско и турско-татарско население.

Важна архитектурна следа от османския период е Централната (Голяма или Коджа) джамия. Построена е преди около 300–400 години (вероятно през XVII–XVIII век). Дълго време е имала дървено минаре, а каменното минаре е изградено през пролетта на 1926 г. от майстор Илия Тотев (родом от Тетевенските села) с помощта на Гане Ганев и местния жител Мехмед Яшар Кайъкчъ.

4. По-новата история (XIX–XXI век)

След Освобождението (1878 г.) в Глоджево започват да се заселват български преселници от Върбица, Мусина, Ново село (Русенско), селата около Разград и други места. При преброяването през 1881 г. селището има 2288 жители, предимно турци.

Селището се развива с две основни махали – Долната (по-старата) и Горната (заселена по-късно). Двете махали постепенно се свързват след заселването на българите. През януари 1966 г. селището е преименувано официално на Глоджево, а на 13 юни 2003 г. е признато за град.

Според преброяването от 2011 г. от общо 3467 жители турците са около 79,7 %, българите – около 4,9 %, а останалите – роми и други. Днес Глоджево има около 2700–2900 жители и запазва предимно селскостопански характер.

Заключение

Историята на Глоджево (старо име Лоджва) отразява типичните процеси в западното Лудогорие. Възникнало около 1674 г. след тежка чумна епидемия от преселници от Коджаман и Хошконду, то преживява значителни демографски и етнически промени през османския период, ясно документирани в тапу тахрир дефтерите и анализирани от проф. Христо Гандев. Родът Небиоглу, с построената от тях Малка джамия и активното им участие в обществения живот, Коджа джамията и трите водоема остават важни свидетелства за османското наследство. Заселването на български преселници след Освобождението показва процесите на адаптация и възстановяване. Глоджево е пример за сложната приемственост и промяна в един от най-многослойните региони на Североизточна България.

Библиография и източници

  • Христо Гандев, „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“ (София, 1972; второ издание 1989).
  • Wikipedia – „Глоджево“ (историческа справка и преброявания).
  • „История на месеца: Родът Небиоглу“ – move.bg (2022).
  • Местни исторически материали и спомени за Коджа джамията в Глоджево.
  • Османски тапу тахрир дефтери (Tapu Tahrir Defterleri) от XV–XVI век.
  • Регионални исторически изследвания за Лудогорието и Русенско.

Публикация от поредицата „История на Лудогорието“ на seslav.blog





Блог Сеслав

Коментирай