От Юруклер до Сеслав: История на едно лудогорско село

От Юруклер до Сеслав: Юруците и историята на едно лудогорско село

Село Сеслав се намира в община Кубрат, област Разград, в типичния лудогорски район. През османския период то е носело името Юруклер, което директно свързва селото с юруците – една от най-важните колонизационни групи, използвани от османската власт за заселване и контрол на Делиорман. Историята на Сеслав е характерен пример за сложните демографски, етнически и културни процеси, които са оформяли Лудогорието от XV век до наши дни.

1. Юруците и колонизацията на Лудогорието

Юруците са номадски и полуномадски тюркски (огузки) племена, произхождащи предимно от Анатолия. Османската империя ги използва като стратегически инструмент за колонизация на обезлюдени или слабо контролирани територии. След османското завоевание на българските земи (края на XIV – началото на XV век) Лудогорието (Делиорман) е било силно обезлюдено в резултат на военни действия, съпротива и масови миграции. Много български села са опустошени или регистрирани като мезра (обработваеми, но ненаселени земи) и махри (временно обработвани ниви без постоянно население).

За да запълни тази демографска празнина и да осигури контрол над гористия и стратегически важен район, османската власт организира масово преселване на юруци от Анатолия (главно от районите на Сарухан, Менемен, Айдън и други западноанатолийски области). Юруците получават земи, данъчни облекчения и тимарски права в замяна на военна служба (като леко въоръжена конница) и пастирство. Те са били свикнали с подвижен начин на живот и са се справяли добре в труднодостъпните гористи райони на Делиорман.

Според проф. Христо Гандев, юруците са един от главните фактори за етническата трансформация на Североизточна България през XV–XVI век. Тяхното заселване води до трайно намаляване на българското християнско население и постепенното превръщане на региона в район с преобладаващо мюсюлманско (турско) население.

2. Ранно османско присъствие и името на селото

В официални турски документи селото е отбелязано за първи път през 1694 г., а след това и през 1734 г. под името Юруклер. Това име почти сигурно произлиза от думата „юрюк“ – обозначение за номадски тюркски групи. С течение на времето терминът започва да обхваща и други етнически групи с подвижен начин на живот.

Съществува местна версия, че името идва от черкези-коневъдци. Това обаче не отговаря на фактите. Масовото заселване на черкези в българските земи става едва през 60-те години на XIX век, а след Руско-турската война (1877–1878) голяма част от тях са принудени да се изселят. Въпреки това, през втората половина на XIX век в Сеслав действително е имало значително черкезко население (съществува и местност „Черкезката“). След изселването им селото остава предимно турско.

3. Българско заселване и развитие през XIX–XX век

Първите български семейства се заселват в Сеслав през 1871 г. Те идват главно от Тревненските колиби и село Милевци (Габровско). Като пръв заселник се сочи Димо Тотев Димов. След него пристигат със семействата си братята Пано и Савчо Иванови (наричани „Инджетата“), братята Димо и Иван Пеневи и други семейства.

Братята Пано и Савчо Иванови са били заможни хора. Особено известен става Савчо Иванов, който през 1915 г. е избран за народен представител в Народното събрание.

През 1934 г. със заповед № 3072 селото е преименувано на Сеслав – най-вероятно в чест на Савчо (Славчо) Иванов. Доста по-късно в селото се заселват и роми, привлечени от богатите находища на варовик в околността. Техният основен поминък дълго време е бил вараджийството (производство на вар), и днес те съставляват значителна част от населението на селото.

4. Археологически и исторически следи в района

Околностите на Сеслав са обитавани от много древни времена. В близката „Каца“ пещера са открити скални рисунки. Пещерата е труднодостъпна и слабо проучена, но местните легенди разказват за скрито имане още от римско време. В археологическия музей в Разград се съхранява колекция от монети с лика на Константин II, открити в близост до пещерата.

В местността „Остър меч“ са открити основите на византийска крепост, други сгради, византийска керамика, върхове на стрели и бронзови плочки. Тези находки показват, че районът е имал стратегическо значение още през античността и средновековието.

Заключение

Историята на Сеслав (старо име Юруклер) е ярък пример за многослойната съдба на лудогорските села. Заселването на юруци след османското завоевание, значителното черкезко присъствие през XIX век, българското заселване след Освобождението и по-късното установяване на роми показват сложните етнически и демографски процеси в региона. Макар и с ограничени писмени извори, Сеслав пази следи от древни времена до наши дни – от скални рисунки и византийска крепост, през юрушко и черкезко присъствие, до съвременното многоетническо село. Неговата история е част от по-голямата история на Лудогорието – район, който многократно е променял своя етнически и културен облик през вековете.

Библиография и източници

Христо Гандев, „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“ (София, 1972; второ издание 1989).
Османски документи от 1694 и 1734 г.
Заповед № 3072 от 1934 г. за преименуване на селото.
Местни исторически проучвания и спомени за село Сеслав.
Археологически данни от Разградския музей и местни находки (пещера „Каца“ и местност „Остър меч“).
Изследвания за юруците и османската колонизация в Делиорман.

Публикация от поредицата „История на Лудогорието“ на seslav.blog